Ролята на бащата в семейството

Дефиницията за баща е родителят от мъжки пол на дете.  Инстинктивно, чувайки думата баща, свързваме неговия образ с биологичния такъв на детето. Функцията на бащата в едно семейство може да бъде изпълнявана и без детето да има биологическа връзка с бащата, например в случаите на осиновяване. Научно бащинството има три възможни варианта – баща, източник на генетичния материал (биологичен), социален баща – този, който се занимава с отглеждането и възпитанието на детето, и юридически такъв, който носи юридическа отговорност за действията и постъпките на детето. Разбира се, тези три типа могат да бъдат събрани и в една фигура, когато това е биологичният баща.

Най-важна за детето, обаче е фигурата на бащата в неговото семейство, без значение от биологичната връзка с него, психологическата връзка, бащата, на който детето може да се опре в труден момент (или не?!). Така или иначе, за баща се приема този мъж, който изпълнява социалната роля на бащинството.

Ролята на бащата винаги е била и ще бъде много важна и не трябва да бъде обезценявана.

Според широкото обществено мнение ролята на жената в семейството е да се грижи за домакинството и децата, а мъжът да подсигури материално семейството. В днешно време това все по рядко се случва, но все още оказва влияние на много семейства и то в негативен план. Много мъже смятат, че щом се грижат за материалното благо на семейството, техните задължения и принос за семейното огнище се изчерпват. Така натовареността на жената е в пъти повече и се получава разрив в отношенията на двойката, отношенията на детето с бащата също страдат. Периодът на бременността и самото раждане изправят жената пред много предизвикателства. Подкрепата на мъжа през целия период е от изключително значение за доброто физическо, психическо и емоционално състояние на майката и за добрата атмосфера в семейството.

Обикновено децата гледат със страхопочитание бащите си и ги приемат като по-силния и влиятелен родител. Но именно бащите са тези, които учат на любов и отдаденост децата си. Начинът, по който бащата показва обичта и уважението си към майката повлиява на отношението на детето към нея и определя начина, по който по-късно то ще обича другите.

Когато бащата присъства само физически в семейната структура, жената бива натоварена с много и еднообразни ангажименти, които я изморяват както физически, така и психически, което от своя страна води до нервност и напрежение. Обикновено ролята на бащата се свързва с налагането на ограничения и възпитаването в ред, дисциплина и точност, той по-често е „лошото ченге“.  Обикновено майката възпитава с нежност, а бащата със строгост.

През последните години се наблюдава изменение на ролята на бащата и то в положителен аспект. Бащата вече не е единствено финансов обезпечител на семейството. Много жени работят наравно с мъжете и печелят не по-малко от тях, следствие на което поделят и грижите за отрочето си и домакинството поравно. Добрият баща споделя отговорностите и грижите с майката и това води до по-здрава и спокойна връзка между родителите. Бащите вече са по-ангажирани с децата си, което влияе положително на тяхното самочувствие. Ако бащите участват активно в игрите с децата си, ще допринесат за по-стабилна емоционална връзка помежду им. Емоционалната близост между баща и дете помага на детето по-лесно да се адаптира към смяна на социалната среда.

За пълноценното развитие на детето огромна роля играят и майката, и бащата. Отношенията между двамата родители са модел за поведение. Уважението между родителите и добрите партньорски отношения възпитава култура на толерантност и уважение към другите, ценности, които позволяват на детето да се адаптира по-лесно в различни житейски ситуации.

Времето, прекарано със семейството е най-добрата инвестиция в бъдещето!

Лучия Таскова – магистър психолог

©Всички права запазени!