Етапи на развитие, теория на Жан Пиаже

Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения. Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.

Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи. На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.

Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.

Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.

Теорията на Пиаже не остава без своята критика. Въпреки това, обаче, тя продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем.Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.

Използвана литература:

Сallaghan, Т. С. (2005). Cognitive development beyond infancy. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 204-209). New York, NY: Cambridge University Press
Johnson, P. S., Hannon, E. E. & Amso, D. (2005). Perceptual development. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 210-216). New York, NY: Cambridge University Press
Clark, J. E. (2005). Locomotion. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 336-339). New York, NY: Cambridge University Press
Davis, D. (2011). Toddler Development (chapter 7). In Child Development: A Practitioner’s Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press
Davis, D. (2011). Preschool Development (chapter 9). In Child Development: A Practitioner’s Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press

Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA
Piaget, J. (1983). Piaget’s theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s