Всеки човешки индивид преминава през различни етапи от своето развитие. Идва един ден, в който порастваме, ставаме възрастни. Нормалният ход на нещата е възрастните един ден да станат родители. Когато станем родители, често забравяме, че можем да имаме чувства, потребности, желания, слабости. Отговорностите нарастват. Животът често се превръща в път, в който „ТРЯБВА“. „Трябва“ да дам всичко на детето си, да му осигуря добър живот, да не го лишавам от нищо… Тези добри намерения понякога пречат на пълноценното общуване с децата.

Пълноценното общуване с децата спомага за изграждането им като пълноценни личности. Една пълноценна личност познава всички аспекти на чувства и емоции. Хубаво е да си позволим да сме весели, нежни, любвеобилни, но и да не се притесняваме да покажем емоциите си, когато се чувстваме наранени, оскърбени, тъжни, разгневени. Когато общуваме с децата си, ние изграждаме техните умения за общуване. За да имаме пълноценно общуване с децата,  първо трябва да се научим да ги приемаме. Но да ги приемем наистина. Замислете се колко пъти сте казвали на децата си „не“, „не пипай“, „не прави това“… А, когато казвате на детето си „не пипай“, замисляли ли сте се защо? Защо не искате да „пипа“?! Какво ще се случи, ако пипне?! Приемането или неприемането на детските постъпки основно се определя от собствените ни нагласи по отношение на детето.

Истинското приемане на децата е възможно, ако проявяваме уважение към техните мисли и чувства. Отнасяйте се към детето с уважение! Когато общувате с детето, го правете като с равнопоставен. Участвайте адекватно в разговара като насочите цялото си внимание и концентрация там. Не поставяйте детето в по-ниска позиция от вашата, защото това ще издигне стена между вас, нарушава се връзката на доверие и освен това ще научите детето си, че това е неговата позиция по подразбиране. Резултатите са ниска самооценка и слаба самостоятелност в бъдеще. Разбирайте чувствата, които детето изпитва! Приемайте емоциите на детето! Децата изразяват емоциите си свободно до момента, в който  не разберат, че едни емоции са добре приемани от възрастните, а други не. Всички възрастни и деца имат право на всякакви чувства и емоции. Учете ги как да ги изразяват адекватно. Изграждайте емоционалната и социалната компетентност на децата. Това са умения, които се развиват още в ранна детска възраст, но за тях ще разкажа в някой друг текст. Тези умения до голяма степен определят и поведението на детето. Децата изпитват емоции в най-широката им гама и ги преживяват доста интензивно. Наша работа е да научим децата как да ги изразяват, а не да ги стаяват дълбоко в душата си. Защото децата, освен положителни емоции, изразяват и доста често негативни такива. Замислете се сега колко често сте поощрили детето си в израз на някоя негативна емоция! Когато детето се смее и изразява радост, всички му се радват и усмихват насреща, а когато плаче, то най-често чува „Не плачи!“. Важното е детето не само да познава емоциите си, а да го научим да ги назовава. Вместо да не плаче, може да го насърчим да ни разкаже защо плаче, какво го е наранило.

Разбирайте децата си! Често родителите признават, че децата им не споделят често с тях. Това много често идва отново от нагласите и неприемането. Приемете, че децата са това, което са, а не това, което вие искате да бъдат.

Децата имат право на избор! Оставяйки ги сами да се справят с избора е проява на уважение към тяхното собствено решение. Това ще помогне на детето да осъзнае своята собствена идентичност.

Не забравяйте, че общуването е един уникален акт между уникални личности, където понякога възникват проблеми. Вярвам, че всеки родител може сам да открие отговори на проблемите, които ще се появят. Всеки може да подобри ефективността на общуването със своето дете. Понякога просто е необходимо да променим нагласите.

Правилното общуване с детето е в основата на изграждането му като бъдеща успешна личност.

Лучия Таскова,
психолог

Психолог и горда майка на Еднорог J