Чувствителната сетивна система като симптом

Здравата сетивна система е от съществено значение за здравословното развитие на мозъка, защото единствено тя управлява стимулацията му. Всички сетива играят важна роля в това.
Дефицитът в едно или повече сетива причинява това, което наричаме разстройство на сензорната обработка.

Здравата сетивна система е от съществено значение за здравословното развитие на мозъка, защото единствено тя управлява стимулацията му. Всички сетива играят важна роля в това.
Дефицитът в едно или повече сетива причинява това, което наричаме разстройство на сензорната обработка.

Симптоми:

ЗРЕНИЕ: Виждаш ли нещо? Какво виждаш? Можеш ли да видиш гората заедно с дърветата?

Дете с проблем със зрителната обработка действително има проблем да открие гората. Оптометристите са установили, че много деца с умствени увреждания имат нормално зрение, но намалено зрително поле. Това е признак, че те се затрудняват да обработват светлината. В резултат те са или свръхчувствителни, или с намалена чувствителност към светлина.

Проблемът със зрителната обработка оказва пряко влияние върху способността на детето да учи, тъй като тази част от мозъка, отговаряща за обработката на светлината е със забавено развитие. Резултатът е – мозъкът обработва по-бавно това, което детето вижда. Зрителната сетивна система се състои от два невронни пътя, всеки със специфична работа – „какво“ и „къде“.

Системата „къде“ е разположена в задната част на мозъка и включва голямата картина. Отговорна е за периферното зрение и помага на мозъка да засече движенията. Тя разполага обектите в пространството. Обаче, не може да вижда цветове. Системата „какво“ е разположена в предната част на мозъка и се фокусира върху малката картина, засича малките детайли и включва цвета. Също може да засича движение, но по-бавно го обработва.

При СИД се установява, че децата не могат да видят гората заедно с дърветата, защото не обработват зрителната информация правилно, мозъците им се затрудняват да сглобят малката картина с голямата.

Без нормални способности за зрителна обработка, детето не може да свърже информацията и да извлече по-висше значение. Нарича се слаба централна съгласуваност. Много деца със Синдром на функционална несвързаност, например, могат да прочетат цяла приказка, но не разбират за какво става въпрос в нея.

Това е типично за деца със Синдром на Аспергер. Те отлично запомнят детайли, числа, последователности, важни дати… Могат да възпроизвеждат точните думи на даден текст, но не могат да обяснят за какво става въпрос в него. При дислексията е точно обратното.

СЛУХ

undefinedПодобно на зрението, мозъкът обработва слуховите възприятия на две нива. Има една обработваща система и една система за по-висша обработка. Основната е слуховият еквивалент на системата „къде“ при зрението. По-заинтересована е да локализира звуци в пространството. Също така е по-добре настроена да улавя емоционалния тон на говорещ човек. Не се фокусира върху думите и чува повече ниски звуци. Системата за по-висша обработка е слуховият еквивалент на системата „какво“ при зрението и е настроена да обработва детайлите на това, което се казва. Улавя по-високи звуци, които се сменят бързо, като звуковете на буквите, които образуват дума.

Проблем със слуховата обработка може да се изрази като нечувствителност към високи или ниски честоти. Дете с нечувствителност към високи честоти, например,  ще има проблем да чува думи. Този проблем е известен като фонологично осъзнаване и се смята за една от основните причини за дислексията. Деца, които не могат да чуват всички звуци и всички думи, не могат и да ги четат.

Дете с нечувствителност към ниски честоти ще има затруднения да усети интонацията в нечий глас, който предава емоция. Това е известно като прозодия и деца, които не успяват да чуят интонацията имат проблеми с невербалното общуване и социализацията.

Някои деца с чувствителен слух постоянно покриват ушите си, защото не могат да понасят шума. И обратното, други са толкова чувствителни, че постоянно вдигат висок шум.

Ушите улавят звук от околната среда и го пренасят по въздушни вълни чрез рецепторите на космените клетки, наречени ресни до средното ухо и мозъка, който го превръща в звука, който чуваме. Ако слуховата система е извън синхрон, звукът, който се улавя, ще бъде изкривен и мозъкът няма да може да го пресъздаде правилно. Това, което се говори, може да не е това, което детето чува. Ако детето има проблем да модулира звука, вероятно няма да може да разпознае интонацията в нечий глас. Глас, изразяващ вълнение, при детето може да се чува като монотонен. Това е друг проблем, който допринася за неспособността на детето да развие социални умения.

Някои деца имат трудности да обработват звуци, които се сменят бързо. Това означава, че напълно могат да объркат сричките в дадена дума или думите в едно изречение. Това е същността на проблема с четенето, който е отличителен знак за дислексия.

Едни от най-необикновените примери за нарушена слухова система се открива при деца, диагностицирани с аутизъм. Някои аутистични деца могат съвсем точно да разпознаят музикална нота от едно натискане на клавиша, което е рядък талант сред общото население, но ако им се пусне цяла песен, може изобщо да не я разпознаят.

ДОПИР

ДОПИР
Чувствителността при допир може да бъде крайно притеснителна за родителите, особено когато не могат да разберат кое провокира това поведение.

ДОПИР
Чувствителността при допир може да бъде крайно притеснителна за родителите, особено когато не могат да разберат кое провокира това поведение. Някои деца със СФН са изключително чувствителни към допир, те се изтръгват от прегръдката и стоят на дистанция, когато са заедно със семейството си. При други е точно обратното – постоянно прегръщат и търсят допир, сякаш са лишени от ласка. В противоположната крайност са деца, които имат висок праг на болка и почти не усещат болка. Едно такова дете може с часове да удря главата си в стената без реакция на болка.

ОБОНЯНИЕ И ВКУС

Повечето родители се оплакват, че децата им са капризни по отношение на храната и действително повечето деца имат придирчив вкус.

Децата обикновено имат ограничен асортимент от храни, които ядат, защото тепърва трябва да усъвършенстват си за мирис и вкус, а някои деца дори не харесват популярните сред тях храни, което е признак за дисбаланс.

Обонянието е едно от основните сетива. Изследванията показват, че то също е много важно за способността за учене, запаметяване и социализиране. Децата, които не усещат много добре мирис и вкус, оценяват храната по начина, по който я усещат в устата си. Те може да не обичат бисквитки, само защото чувството в устата им е неприятно. Типичните деца, от друга страна, се учат да пренебрегват начина, по който усещат храната и се водят единствено от вкуса и миризмата, сосбено ако става въпрос за нещо сладко.

Това е важно, защото става въпрос за същата област на мозъка, която помага за управление на целенасоченото поведение не само за изборът нa храна, но и в социалните взимоотношения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s