Аутизмът е болка и непримирима борба. Първо идва отрицанието. После яростта. Пътят е трънлив и преминава през бодливи нюанси на всички емоции, които човек може да изпита. Аутизмът понякога събира, понякога разделя. Първо не приемаш, после идват примирието и приемствеността. Смирение настъпва! Намираш сила и повеждаш тежка битка. Понякога сякаш с вятърни мелници. Често си на ръба на силите си и си на път да си откажеш. Губиш надежда. В моментите, в които се взираш в дълбоките детски очи, сърцето ти се изпълва с любов и намираш вярата, че ще чуеш „мамо“ и ще усетиш така мечтаната топла нежна прегръдка на две детски ръчички. Мечтаеш един ден да се събудиш и всичко да се окаже само лош сън. Не смееш да правиш планове за далечното бъдеще. Само се надяваш скоро да се открие лек и този кошмар да свърши.
Всяка година на 2-ри Април се отбелязва световният ден за информираност за аутизма.