Семейството е един от най-важните фактори за моралното развитие на детето. Нейният принос за формирането и развитието на детския морал е каталитичен. Тоест родителят, за да постигне правилното, пълно и зряло развитие на морала на детето си, трябва да се отличава с определени характеристики.

Първият параметър, който влияе на моралното развитие и възпитание на децата, е емоционалният тонус. Емоционалната атмосфера, в която детето живее и расте, допринася решаващо за неговото морално развитие и образование.

Когато връзките между деца и родители са силни, тогава моралното развитие на децата е по-лесно и по-систематично. Липсата на единия родител или присъствието на трето лице в семейния дом води до затруднено привързване на детето към родителя си.

Много е важно, и в същото време неразличимо, да се определи и оцени привързаността и любовта, които родителите показват към децата си. Децата, които живеят и израстват в среда, доминирана от любов и обич, развиват сигурна привързаност. Сигурното закрепване е предпазният клапан за правилния морал, но и за общото развитие на децата.

Вторият много важен параметър, който влияе върху моралното развитие на децата, е реакцията на родителите. Когато детето чувства, че родителите изпълняват задълженията си като родители, то то чувства сигурност, но и вътрешно удовлетворение. Децата трябва да чувстват, че не са пренебрегвани от родителите си, въпреки изтощителния работен график, който имат съвременните родители. Децата, чиито родители отговарят на техните желания и нужди, показват по-плавно и бързо развитие, сигурна привързаност, емоционален баланс и морал.

Третият и последен параметър са методите на дисциплина и наказанията, наложени на децата. Децата не винаги следват инструкциите и съветите на родителите си. Родителите, за да регулират отклоненията на децата, трябва да регулират поведението им. Децата трябва предварително да знаят кои действия са приемливи и кои не. Правилното и предварително регулиране на поведението на децата от родителите действа възпиращо за извършването на престъпни деяния, тъй като децата знаят границите, в които им е позволено да се движат.