Периодът на ранната детска възраст се характеризира с интензивни процеси на растеж и развитие на тялото и крайниците и на бърза промяна на антропометричните параметри. През този период се поставят основите на активен здравословен начин на живот, който се отразява върху по-нататъшното здравословно състояние на индивида. Здравето на детето, неговото физическо и психомоторно развитие се влияят от редица фактори – социални, икономически, които определят начина на живот и хранене, състояние на околната среда, ефективност на системата на здравеопазването и др.

ДВИГАТЕЛНО РАЗВИТИЕ

Физическото, както и двигателното развитие, повлияват значително другите аспекти на развитието – познавателно, социално, емоционално – и същевременно се повлияват от него. При анализ на развитието на движенията се откроява една централна теза, а именно – за тясната взаимосвързаност на моториката и умствената активност. Двигателното развитие в ранна възраст е свързано с развитието на тялото и крайниците, подчинено на определени, генетично заложени закономерности, чието проявление се опосредства от контекста и условията на отглеждане на детето. Двигателното развитие се осъществява в последователност отгоре надолу, т.е. от главата към краката: детето започва да повдига главата си по-рано от гърба и да поддържа гърба изправен, за да заеме седнало положение, преди да стъпи на краката си. Развитието на моториката следва и друга закономерна последователност – от трупа към крайниците: детето започва да използва ръцете преди дланите, а дланите преди пръстите. Тази логика на моторното развитие се отразява и върху качеството на самите движения – от прости към по-сложни, от единични към свързани в последователност и съставляващи комплекс от няколко движения. При представяне на двигателното развитие могат да се обособят три основни структурни компонента:

• Груби двигателни умения. Отнасят се до движенията, извършвани от по-големите мускулни групи. Те включват умения, свързани с поддържане и балансиране на тялото, осъществяване и координиране на движения, в които се ангажират крайниците и трупът, като ходене, бягане, скачане, прескачане на препятствия, лазене, катерене, търкаляне, хвърляне и пр. В системата от показатели за развитие на грубата моторика могат да се обособят няколко основни акцента, свързани както с поддържане на определена поза (поддържане в устойчиво положение и насочване на главата към проучване на интересни източници на информация, поддържане на тялото в седнало и изправено положение), така и с придвижване в пространството посредством пълзене или ходене.
• Фини двигателни умения. Те са съвкупност от двигателни умения, които съдействат за успешно изпълняване на точни и с малка амплитуда движения и действия с китката, пръстите и дланта на ръката. Те имат отношение към координацията на по-малките мускулни групи, често определяни с понятието „сръчност“. Фината моторика се разглежда и като съвкупност от координираните действия на нервната, мускулната и костната система, често в съчетание със зрителната система.
• Сензомоторни умения. Те представляват сложен комплекс от функционални взаимовръзки между сетивата – зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, от една страна, и движенията, от друга, което е основа за активното овладяване на света от детето. Развитието на анализаторите се разглежда и паралелно с усъвършенстването на двигателните умения в контекста на прогресивно подобряващите се възможности на детето за по-диференцирано изследване на особеностите на заобикалящия свят.

Физическото развитие на детето обединява два процеса – от една страна, растежа на тялото и прогресивната промяна на количествените антропометрични параметри, а от друга страна – функционалното усъвършенстване на различни органи и системи, което води до появата или промяната на определени физически качества на детето, характерни за определена възраст. Степента на физическо развитие се преценява по показателите на растежа (ръст, растежна скорост, тегло, обиколка на глава и гърди, телесни пропорции, нарастване на вътрешните органи) и по показателите на съзряването (костна възраст, дентиция). Ръстът е най важният показател за степента на физическо развитие, защото се определя главно от ендогенни фактори (генетични и ендокринни) и твърде малко се влияе от факторите на външната среда. Доброто физическо развитие и здравословното състояние на детето зависят от редица вътрешни (генетични и хормонални, свързани с нервната система и нейното развитие) и външни фактори – социално-икономически статус и образование на отглеждащите го лица.

Храненето е един от най-важните външни фактори от средата на отглеждане на детето, които оказват влияние върху растежа и неговото развитие. Пълноценното и здравословно хранене осигурява нормалното физическо развитие, но е и предпоставка за развитието във всички други основни области.

Човешкото тяло се променя много динамично през първите месеци след раждането. Темпът на неговата промяна е особено ускорен през първите шест месеца от живота на новороденото и има други характеристики в сравнение с промяната на ръста. Осъществявайки едни или други движения, детето непрекъснато актуализира представата си за своето тяло и за горните и долните крайници, които участват в движенията. Това е необходимо условие за координираността и контрола им, както и за по-фината им настройка. В многообразието от движения детето овладява сложна проприоцептивна информация, както и параметрите и диапазона от възможности на тялото и крайниците си.

Въпреки че развитието на физическите умения и способности следва определена последователност, общовалидна за здравите деца без малформации при раждането, диапазонът на индивидуалните различия е много широк.

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ

Успешното социално развитие през ранното детство благоприятства всички аспекти на развитието на детето през целия му по-нататъшен живот. Много изследователи на ранното детско развитие приемат, че социализацията на детето, постигната с разширяващото се социално общуване и усъвършенстване на социалното познание, както и с овладяването и следването на социалните норми спрямо другите социални субекти, е решаваща за всички области на психическото развитие, като повлиява разгръщането на цялостния потенциал на детето. Дефицитите в процеса на изграждане на социалните умения в детството могат да доведат до сериозни проблеми със социалната адаптация и в някои случаи до психопатология на по-късен етап, което е предпоставка за препятстване на ученето на децата и за по-ниските им академични постижения в училище.

Социалното развитие обхваща взаимодействието на детето със социалната среда, изграждането на свързаността му с непосредственото социално обкръжение и по-нататъшното му включване в социални групи.

Социалното развитие включва формирането на социалните умения, отношения и социалната компетентност на децата, както и действията, които то осъществява спрямо другите социални субекти. Социалните умения дават възможност за установяване на отношения между две или повече лица, чрез които те взаимно влияят върху поведението си един на друг.

В отражението на многообразната мултимодална стимулация на външния свят, в осъществяването на действия с обектите и предметите, както и в проучването на пространството посредством различните движения и придвижването в него, детето постепенно натрупва собствен опит, който на определен етап се обективира във взаимодействията му със социалната среда. Това е опитът на тялото, на възприятието и познанието, на потребностите и емоционалните стойности, които детето обединява в целостта на своята първа перспектива и по този начин осъществява отдиференцирането на Аз-а както в измеренията на реалното физическо пространство, така и в пространството на социалните взаимоотношения.

В първите месеци формирането на схемата за тялото се осъществява в съвкупността от кинестетичните усещания на собствените движения, от ограничените зрителни сигнали за собствените физически свойства, както и в съизмерването им с реалните обекти в пространството.