Емоционалното развитие на детето е динамичен процес на формиране на емоционално значение на предметите и явленията от действителността чрез съотнасянето им към собствените му потребности и желания, както и изграждане на устойчиви отношения и чувства към хората от социалното обкръжение, с които то взаимодейства. Този процес предполага развитие на познанието за човешките емоционални състояния, изразявани в различен социален контекст, както и овладяването на социокултурни норми, включващи се в емоционалната регулация на поведението. Детето започва своя живот с многообразие от форми на емоционално отражение на света, които сигнализират възрастния за спецификата и динамиката на потребностите му.

Емоционалната регулация обхваща процеси на различни нива, които са насочени към проследяване, оценка и модифициране на емоционалните реакции с цел постигане на оптимално функциониране на индивида. Въпреки широката вариация в траекторията на типичното развитие на регулаторните процеси, интерес представляват различните качествени степени, през които те преминават, както и тяхната специфика, отличаваща ги от атипичното развитие с характерната дисфункционалност и с различни форми на разстройства в поведенческите прояви. Усъвършенстването на познанието за човешките емоции е свързано с различни аспекти на детското познавателно, социално и езиково развитие.

Развитието на емоциите се обуславя от количествените и качествените промени в тях, а индивидуалните различия отразяват както темпераментовите особености и невро-физиологическото състояние на детето, така и качеството и съдържанието на взаимодействието му със света на възрастните, наситеността на емоционалния контакт с другите и грижите, които получава.

Спецификата на ученето през ранната детска възраст се определя от ограничения познавателен опит, от силната емоционалност на този процес и от ниската степен на развитие на екзекутивните функции, определящи контрола на операциите за постигане на целите, от малката работоспособност и др. Процесът на учене се реализира с различна степен на ефективност според начина за осъществяване на връзката между обективната възпитателна или образователна цел и субективната активност на детето.

Лучия Таскова

/психолог, ерготерапевт/