Играта през ранните възрастови периоди е особено значима дейност, способ, среда, стимулираща прояви на активност. Тя съдейства за ефективното учене и оптималното развитие на детето. Нейната образователна стойност се изразява във възможността детето да овладява и усъвършенства различни стратегии на учене, да развива и обогатява опита си, да практикува уменията си. Играта съдейства в най-голяма степен за развитието на символната функция на познанието – детето се учи да замества едни предмети с други, които имат сходство с тях, и да им придава ново значение, да приема роля на друг човек със съответните ѝ атрибути. По този начин се развиват въображението, способността за абстрахиране от конкретна ситуация и моделиране на нова действителност. На тази основа в играта успешно се разгръщат собствената познавателна дейност, стратегии и подходи на учене през ранното детство и през следващите възрастови степени.

Съществена предпоставка за успешно реализиране на процеса на учене при детето е възможността за съсредоточаване върху изучавания обект. Повечето познавателни актове, в резултат на които то придобива индивидуален опит в ранна възраст, се предхождат и съпровождат от непреднамерено насочване на вниманието върху интересен обект.

Съществено внимание в съвременната социално-педагогическа среда се отделя на децата със специални образователни потребности, чиято ранна проява се изразява основно в нарушения или затруднения в развитието на моториката (обща и фина), на когнитивното развитие (възприемане, задържане на вниманието, ориентиране в пространството и времето, говора и запаметяването), на емоционално-волевото и социалното развитие (спазване на режим, разбиране и спазване на правила, контрол на поведението), регулиране на активността и вниманието. Децата с различни видове и степен на увреждания и с проблеми в развитието, както и тези, които са изложени на риск в това отношение, изискват специално внимание и адекватни възпитателни и образователни стратегии.

Нетипичните или различаващи се от възприетите норми на развитие прояви или поведение не означават непременно, че са неуспешни за детето. Те предполагат установяване, разбиране и подкрепа, осигуряване на условия, пораждащи чувство на сигурност, комфорт и увереност, стимулиращи активност.

Познавателното развитие засяга процесите, чрез които се придобива информация от средата, и е тясно свързано с развитието на детския мозък, характеризиращо се с динамично формиране на невронни връзки и с голяма пластичност. Постигането на адекватен механизъм на внимание с все по-устойчиво фокусиране върху различните обекти и техните свойства, както и запомнянето им в контекста на осъществените с тях действия, на събитията от историята на детето, установяването на закономерности и разбирането на причинно-следствените връзки са важни предпоставки за овладяването на знания за света, за естествените закони, на които се подчиняват различните явления. С нарастването на способността за физическа адаптация и със самостоятелното придвижване в пространството, с развиването на познанието детето усъвършенства своите умения да анализира и обобщава, да предлага все по-ефективни стратегии за учене и да се справя с решаването на проблеми с нарастваща сложност.

За да може да научава за закономерностите в средата, част от които са причинноследствени, детето трябва да разполага с адекватни механизми за обработка на информация, които ангажират комплексно всички познавателни процеси като възприятие, внимание, памет, логическо мислене. Вниманието е един от процесите, който се развива изключително бързо в кърмаческата възраст. Логическото мислене позволява детето да натрупва знание във всяка една област, да анализира предметното съдържание, като отбелязва приликите, разликите и отношенията между обектите. Още в най-ранна възраст детето притежава способност да изследва активно околната среда, да реагира на промяната на стимулите и да показва първоначални разбирания за постоянството на обектите.

Децата се различават по скоростта, с която учат и обработват информация за света, както и по стратегиите, които използват, за да натрупват тази информация. Някои от тях откриват и запомнят закономерности с по-голяма лекота и за по-дълго време, по-бързо привикват към нови стимули от средата, други използват различни от стандартните логически решения. Различия съществуват и по отношение на предпочитаната модалност на стимулите – зрителна, слухова и др., която прави ученето по-ефективно и благоприятства формирането на знание за света. Много често тези индивидуални различия могат да станат причина за етикетиране на определено дете като „различно“ и то да бъде отделено от своите връстници. А всъщност това дете може да се нуждае от повече постоянство, увереност и доверие, за да усвои дадени умения и да формира определени способности. От друга страна, дете, което проговаря по-рано от другите, не означава, че на 10 години ще бъде подобър събеседник от тях. Някои отклонения все пак се нуждаят от специално внимание и повече усилия за постигането на добро равнище на познавателните способности. Стратегиите и нагласите на родителите влияят върху познавателното развитие и върху справянето с конкретни задачи в определен контекст. В този смисъл е много важно на детето да се осигурят разнообразна и стимулираща среда, възможности за учене, подкрепа и грижи, които да са адаптирани към способностите му и към културната среда, в която то живее, развива се и учи.

Овладяването на езика протича с особена интензивност в първите няколко години от живота на детето. Чрез езика детето непрекъснатото разширява контактите си с околната среда, получава знания и умения в различни области. Езикът подпомага за съзряването на детската личност и социалното ѝ вграждане, затова е важно детското езиково развитие да протича без отклонения според очакванията на педагози, психолози, лекари и лингвисти. Овладяването на езика е изключително сложен процес, за който от значение са както индивидуалните характеристики на детето, така и особеностите на средата, в която е отглеждано. Уменията за езиково общуване играят важна роля за осъществяването на взаимодействието на детето с околния свят, включително за приобщаването му към сложно организираните социални норми.

Описаните структурни и функционални особености на езиковата компетенция са отразени в петте подобласти, включени при изследването на детското езиково и комуникативно развитие:

• рецептивна реч (говорене): речник – изследва лексиката, която детето разбира, т.е. която изгражда пасивния му речник в дадения възрастов период;
• рецептивна реч (разбиране): морфология и синтактис – изследва способността на детето да разбира граматически единици и структури, които възприема в изказванията, отправени към него;
• експресивна реч (говорене): речник – изследва думите, които детето употребява в собствената си речева продукция;
• експресивна реч (говорене): морфология и синтаксис – изследва способността на детето да използва граматически единици и структури в собствените си изказвания;
• умения за общуване – изследва комуникативно-прагматичния аспект на овладяната езикова компетенция, т.е. способността на детето адекватно да използва езика за целите на общуването с околните.

Лучия Таскова

/психолог, ерготерапевт/