ПРАКСИС И АПРАКСИЯ

Праксисът е перцептивно-моторна и когнитивна висша корова функция за придобити чрез обучение сложни автоматизирани двигателни навици и умения. Апраксия е загуба на способността да се извършват сложни, придобити двигателни умения, при липса на парализи и сензорен дефицит. Тя е резултат на мозъчна увреда, локализирана главно в париеталния дял на доминантната за езика хемисфера. Моторна (мелокинетична) апраксия. Аналог е на моторната афазия и често я съпътства. Характеризира се с трудности във фините движения. Дължи се на увреди на вторичната сензомоторна кора и премоторната област. Идеаторна апраксия. Тя се свързва с увреда в идеационния център на движенията. Съответства на сензорната афазия на Вернике. Болният е загубил основната идеята, плана за сложните движения. Може да има отделни спонтанни действия, но са невъзможни тези при
вербална инструкция, чрез имитация, с ползване на предмети и символните действия. Увредата е обширна левостранна или двустранна, парието-окципитална, темпоро-парието-окципитална или на corpus callosum. Характерна е за болестта на Алцхаймер. Левостранната апраксия е синдром на нарушена връзка между лява и дясна премоторна област – липсва информация за моторната програма от лявата хемисфера. Дължи се на увреда на предната част на corpus callosum.
Идеомоторна апраксия. Съответства на проводниковата афазия. Нарушени са връзките между центъра за идеи за движения и изпълнителния моторен център. Идеята за движението е съхранена, но страда процесът на реализация. Пациентът разбира инструкцията, но не може да я изпълни, макар че и моторните и сензорни функции са запазени. Спонтанните движения са възможни, но забавени. Манипулацията с предмети е силно затруднена. Увредата е в долното париетално делче вляво, или в допълнителната моторна област, понякога с обхващане на базалните ганглии. Конструктивна апраксия. Конструктивният праксис е висша корова функция, осъществяваща интеграцията на отделни части в едно цяло, ориентацията и моторното изпълнение в пространството, включваща зрително-пространствения гнозис. Конструктивната апраксия се характеризира с трудности в действия като подреждане, рисуване, конструиране, поставяне на предмети в триизмерното пространство. Най-често увредата е локализирана в дясната парието-окципито-темпорална област. Може да се съчетава с игнориране на лявата половина на пространството и на собственото тяло, с левостранна хемианопсия, хемихипестезия, и апраксия на обличането. Среща се както при болестта на Алцхаймер, така и при мултиинфарктна деменция.
Според засегнатите волеви движения апраксиите се делят на:
– Орофациална апраксия. Затруднени са движенията на устните, езика и лицевите мускули.
– При вербална (речева) апраксия е проблемно подреждането и артикулацията на фонеми. Често съпътствува афазията на Брока. Резултат е на лезии във фронталния и централен оперкулум вляво.
– Погледна апраксия. Невъзможно е волевото насочване на очите към определена цел и фиксирането й, при запазени зрителни полета и липса на очедвигателна парализа. Резултат е на двустранни париетални увреди.
– Апраксия на тялото. Заемането на определена поза по инструкция е невъзможно. Към нея се включва апраксия на походката. Наблюдава се при двустранни фронтални лезии с обхващане на калозните влакна.
– Апраксия на обличането. Доминират затруднения в обличането. Причината е в нарушеното възприемане на схемата за собственото тяло или в левостранно моторно игнориране.Установява се при дясна париетална лезия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s