ДЦП – етиология, патогенеза и патологоанатомия

depositphotos_94208752-stock-illustration-cerebral-palsy-neurology

Детската церебрална парализа (ДЦП) е група от непрогресиращи, но често променящи се синдроми на моторно увреждане в резултат на лезии или аномалии на мозъка, възникващи в ранните етапи от неговото развитие. Освен моторното разстройство, възможна е увредата и на други функции с моторни елементи (говор, хранене, фина моторика, очни движения), сензорни, обучителни и когнитивни или поведенчески нарушения, включващи дефицит на вниманието с хиперкинетично разстройство, депресия или разстройства от аутистичния спектър.

Честотата на ДЦП в Европа е 2-2,5/1000 новородени деца. Наблюдава се много по-често при следните групи новородени със :

*Недоносеност. При раждане преди 33 гестационна седмица ДЦП е 30 пъти по-честа като 24,8% са с ДЦП.

*Незрялост. От родените с тегло по-малко от 1500 гр. 60 до 80 % са с ДЦП.

*Асфиксия. При ниски стойности на Абгар, неонатални синдроми и неонатални гърчове ДЦП се установява много по-често.

*Мозъчен кръвоизлив и/или перивентрикулна левкомалация. От родените с мозъчен кръвоизлив 48% са с ДЦП. От 80 до 100 % децата с перивентрикулна левкомалация са с ДЦП.

*Многоплодна бременност. ДЦП е 2,44-7,23 пъти по-честа при близнаци и близо 5 пъти по-честа при тризнаци.

ЕТИОЛОГИЯ:
Основните причини за ДЦП се групират по време на изява като:

*Пренатални фактори – генетични, физически, химически и инфекционни, които обуславят различни мозъчни малформации или вродени енцефалити. Те причиняват около 30% от ДЦП (изследванията са правени от Бадалян Л.О. 1980, Белопитова Л.И. 2000, Sarnat H.B. 2006).

*Перинатални фактори – родова асфиксия, хипоксино-исхемична енцефалопатия, мозъчни кръвоизливи и травми обуславят основната част от ДЦП – близо 60%.

*Постнатални фактори – енцефалити, менингити, дихателна недостатъчност, дехидратация, черепно-мозъчни травми, Rh несъвместимост, тежка билирубинемия в неонаталния период. Около 10% от случаите на ДЦП са поради постнатално увреждане на мозъка. Най-съществена за възникване на ДЦП е тежката асфиксия. В много случаи на ДЦП не се изясняват причините. Предполага се, че тя е резултат от явни единични причини, но по-често патогенезата е комплексна при възможно включване на редица несъществени фактори.

ПАТОГЕНЕЗА:
Мозъчни малформации, хипоксични, исхемични, хеморагични и възпалителни лезии в двигателните центрове или проводните пътища марушават нормалното моторно развитие на детето. Превалирането на примитивни тонични рефлекси, дистонични и патологични синкинезии забавят процесите на изправяне, поддържане на равновесие и прохождане.

ПАТОЛОГОАНАТОМИЯ:
Установяват се огнищни или дифузни лезии в мозъчния паренхим. Най-чести са перинаталните увреждания в резултат на прекарана ХИЕ с дифузен характер, исхемии в граничните зони на кръвоснабдяване или в определен съдов басейн. При недоносените новородени настъпва неврална некроза с дифузна мозъчна атрофия, двустранна перивентрикуларна левкомалация, фокална и мултифокална некроза и мозъчна интравентрикуларна и перивентрикуларна хеморагия. При доносени новородени, освен селективна неврална некроза се наблюдават двустранни парасагитални исхемии в басейна на коровите клонове. Установяват се различни мозъчни малформации, потенциални кисти, склерози. При различните форми на ДЦП преобладават различни по топика патологични находки.

Златина Делова,

логопед и специален педагог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: