През последните години все повече родители са изправени пред въпросите за аутизма. Това е така, защото аутистичният спектър според последните изследвания се наблюдава със скорост над 1%, тъй като 1/99 деца, а вероятно и повече, са в рамките на спектъра. Среща се в съотношение 4:1 при момчетата, отколкото при момичетата и няма селективност при раси, националности и социални групи.

Но какво е аутизъм и защо честотата му се е увеличила?

Аутизмът е сложно, невропсихично разстройство на развитието, което се проявява рано в живота на детето и значително влияе върху възприятието на човека за себе си и света, както и върху начина, по който той се учи и адаптира към ежедневните ситуации.

Процесът на развитие и възрастта влияят върху проявата на симптомите и клиничната картина на всеки индивид. Диагнозата се основава на характерния модел на качествени отклонения в областите на взаимно социално взаимодействие, комуникация, мислене, разбиране, въображение и повтарящия се модел на интереси и поведение.

Специалистите терапевти като логопеди, ерготерапевти и психолози са отговорни за намирането на данните, отнасящи се до конкретната диагноза, за организирането и изпълнението на подходящата терапевтична програма, която детето трябва да следва.

Няма органичен тест, който може да определи спектъра на аутизма. Препоръчва се обаче органично тестване от лекари, което включва ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалограма, тест на щитовидната жлеза и други метаболитни тестове чрез изследвания на кръв и евентуално урина. Доста разпространена е и фецес диагностиката, тъй като в последните години се доказа връзката на аутизма с нарушения на чревното функциониране.

Причината за аутизма все още е неизвестна. Някои изследвания предполагат неврологичен проблем, който засяга онези части на мозъка, които обработват информацията, постъпила през сетивата. Често се наблюдава дисбаланс на някои невротрансмитери в мозъка и десинхронизация на мозъчните полукълба.

Понякога могат да бъдат включени и генетични фактори. Най-вероятно аутизмът може да бъде резултат от комбинация от различни причини. Доказано е, че няма причинно-следствена връзка между нагласите и действията на родителите при развитието на разстройство от аутистичния спектър.

Какви са признаците, сочещи, че детето може да има аутизъм?

Още първите месеци детето се опитва да общува и да опознава света. Има много етапи на развитие, за да може детето да се развие и да придобие основни езикови и комуникативни умения. При дете от аутистичния спектър това може да е различен процес и да не съвпада по време с типичните етапи на развитието.

Типични примери в ранна възраст са някои от следните признаци:

• не осъществява зрителен контакт с майката при кърмене
• не се усмихва, когато му се усмихват
• не се обръща на името си или по посока на познат глас
• не следва визуално обекти
• не показва, нито поздравява, нито използва други жестове за комуникация
• не поглежда към това, което му посочвате с ръка
• не вдига шум, за да привлече вниманието ви
• не реагира на ласки
• не имитира вашите движения и мимики
• не протяга ръце към вас, за да го вземете на ръце
• не играе с други деца
• не иска помощ за нещо, което не може да направи сам

Обичайно е родителите да не забелязват много от горепосочените характеристики, тъй като по-изразените признаци стават по-очевидни след 2-годишна възраст, когато може да се забележат известно забавяне в речта, играта или социалното взаимодействие.

Всяко едно от горните закъснения не е резултат от диагноза дифузно разстройство на развитието. Аутизмът е разстройство, което засяга все повече хора.

Основните нива, на които дете с аутизъм е дисфункционално, са:

• КОМУНИКАЦИЯ –  речта се развива бавно или изобщо не се развива. Често използва думи, без да се доближава до точното им значение, комуникира с жестове и значения вместо думи и е с ниска концентрация.
• СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – детето предпочита да прекарва времето си само, отколкото с другите. То проявява слаб интерес към създаване на приятелства, има слаба реакция към социални контакти като зрителен контакт или усмивки.
• ИГРА – липсва спонтанна или въображаема игра, липса на имитация на действията на другите, и накрая –  липса на проективна и символична игра.
• СЕНЗОРНА РЕАКЦИЯ. Често се случва детето да проявява свръхчувствителност или хипочувствителност в областта на зрението, слуха, допира и вкуса в по-голяма или по-малка степен.
• ПОВЕДЕНИЕ – детето може да бъде от хиперактивно до много пасивно, да има изблици на гняв без видима причина, да бъде обсебен (показващ постоянен интерес към определен предмет, идея, действие или човек), очевидно отсъствие на проста причина, възможна самоагресия или агресия , чести затруднения и негативна реакция на промени в неговите навици и рутина.

Най-важната характеристика на човек от аутистичния спектър е, че той или тя поддържа уникална индивидуалност и поява на симптоми, които не е задължително да се проявяват и да се поддържат в еднаква степен и разнообразие при други индивиди. Има големи разлики между хората с аутизъм. Някои хора с леко нарушение могат да получат само леки забавяния на речта и по-добро представяне в социалните реакции или обратно.

Промените във външния стимул и безпокойството са важни фактори, влияещи върху придобиването и функционалното използване на обучителните умения. Те могат да имат маргинални или подмаргинални вербализация, памет или пространствени умения, но им липсва въображение. Някои се справят с това да участват в дейности с други деца, но за други е крайно невъзможно. Децата с по-сложна картина може да се нуждаят от специализирана подкрепа, за да отговорят на основните ежедневни нужди.

Знайте, че родителите не са отговорни за наличието на разстройството. Нека се опитаме да разберем и изживеем различна перспектива на света през очите на аутистичното дете. Това е достатъчно, за да се създадат подходящите условия за всяка програма за интервенционна терапия, която е подходяща за детето. Също така е важно да се знае, че при правилна терапия някои поведения могат да се променят или намалеят с течение на времето.

Комуникацията и социалните затруднения продължават да съществуват при някои през целия им живот, но трудностите в други области могат да намалеят или да се променят с възрастта, образованието и нивата на стрес.

Някои хора с разстройство от аутистичния спектър могат да се научат да компенсират и да работят с трудността си, често много добре.

Важен фактор за развитието и положителната терапевтична прогноза обаче е ранното диагностициране и започване на интервенционна програма от специализирани терапевти в сътрудничество със семейството, училището и социалната среда на детето.