Около първата година децата започват да ходят самостоятелно, като стъпалото е напълно притиснато. Има обаче някои деца, които понякога ходят на пръсти. Това се счита за нормално състояние до навършване на 3 години. След тази възраст, ако няма сериозни неврологични нарушения, тази походка се нарича идиопатична, тъй като е с различна етиология и се превръща в навик, който постепенно се усвоява в ежедневието.

Причините за подобен тип походка могат да бъдат различни:

• Невромускулни нарушения на централната нервна система, ДЦП
• Дифузни нарушения в развитието – аутизъм
• Сензорно-интегративна дисфункция, проприоцептивни проблеми, нарушение на вестибуларната система
• Вродено късо ахилесово сухожилие
• Понякога това се превръща в несъзнателен навик от детето, което го вижда като играчка, но ако бъде помолено да ходи с цялото си краче, резултатът е възможен

Последствията от ходене на пръсти могат да бъдат много сериозни. Децата, които ходят на пръсти, се изморяват по-лесно. Освен това такава походка напряга ставите и причинява болка в последствие. В по-дългосрочен план води и до скъсяване на ахилесовите сухожилия.

Сензорната интеграция и протоколът за дълбоко налягане дават на детето правилните стимули, както тактилни, така и вестибуларни. С подходяща стимулация е възможно да се намали явлението или да се премахне напълно. Със специални техники и чрез игра детето да може да се консолидира и да овладее правилния начин на ходене. При скъсяване на ахилесовото сухожилие много често се налага и хирургична интервенция.

Ако родителите забележат подобно явление при децата си, е добре да потърсят своевременна помощ от специалист, за да се избегнат неприятни интервенции в бъдеще.