Комплекс на Електра или на татко принцесата?!

Лучия Таскова, психолог

Говорейки за детското развитие, като неизменна част често се споменава Едиповият комплекс, определящ сетивния свят на детето между 3 и 5 годишна възраст.

По-малко се говори за женския му еквивалент – Комплекс на Електра – несъзнавано влечение на дъщерята към собствения баща и съперничество с майката за неговото внимание. Образът на бащата е силно идеализиран. Бащата е добър, мил, нежен, силен, покровителстващ, защитава своята малка принцеса с цената на всичко. Майките често задълбочават комплекса, стремейки се все повече да задълбочат тази привързаност между баща и дъщеря. Момичето боготвори баща си, бащата отвръща със същото.

Според Фройд, между Комплекса на Електра и Едиповият комплекс съществува една съществена разлика. В началото на своето развитие и момчетата и момичетата са привързани към майка си. В последствие момичето започва да изпитва все по-голямо влечение към баща си и се появява стремеж за по-задълбочено общуване с бащата, а майката се превръща в съперница.

Комплексът на Електра по призумпция е редно да бъде преодолян към седмата година от живота на момичето, когато то намира все повече поводи да се отъждестви с майка си, отколкото с бащата и връзката между майка и дъщеря се засилва.

Комплексът на Електра, подобно на Едиповия комплекс, е инфантилен (детски) комплекс и в детството проблемите са почти незабелижими. Ако комплексът остане неизживян, непреодолян, проблемите се появяват на по-късен етап, когато момичето преминава в периода на полово съзряване и се превръща в девойка. Тогава девойката започва да изпитва противоречиви чувства към родителите си. Тя започва все повече да идеализира баща си и неговият образ не отговаря на реалността и намирането на партньор в бъдеще със същите „идеални“ качества се оказва мисия невъзможна. Първите опити на девойката в общуване с противоположния пол често са увенчани с голямо разочарование именно заради търсенето в мъжа идеализираните качества на своя баща. Ако в началото позитивният образ на бащата помага на жените, давайки им чувство на надежда, то по-късно става деструктивно, защото това не ѝ позволява да продължи да живее своя живот – жената живее само със своето въображение и няма реални взаимоотношения, не ѝ остава енергия да следва собствената си съдба.

Жената „Електра“ е психологически незряла през периода на юношеството поради своите нерешени отношения със своя баща, което често води до чувство на изолация. От чувство на изолация момичето може да избяга в света на фантазиите, населен с героични мъжки фигури. Тя ще мечтае как един от тези герои, като баща ѝ, ще дойде и ще я спаси от този живот. Такива инцесни отношения с идеализирания баща могат да усложнят нейните сексуални връзки с мъжете. Порасналата съвременна Електра може да преживява сложност в търсене на своя професионален път. И не толкова поради депресия или нежелание за действие. Жените с Комплекс на Електра са лесно разпознаваеми. Те обикновено са добре образовани, имат достатъчно постижения, в общуването си са открити и мили, не очакват нищо от силния пол, при запознанствата си с мъже не проявяват заинтерсованост. Поведението на „Електрите“ не се характеризира с кокетство и флиртуване и отношенията им с мъжете често се свеждат до делово общуване или приятелски отношения.

В интимен план жените „Електра“ често имат предпочитания към по-възрастни партньори, тъй като търсят заместник на бащата.

Психологическата помощ на жените с Комплекс на Електра се изразява в няколко основни насоки:

• Жената трябва да се сбогува с идеализирания образ на своя баща. Бащата трябва да бъде свален от пиедестала, на който е поставен и да бъде възприеман като нормално функционираща личност. Да се отдели реалният баща от идеалния образ за него.
• Изграждане и утвърждаване на навици за самостоятелност, които по никакъв начин да не зависят от поведението на бащата. Да възстанови връската със своя Анимус, мъжката част на нейната психика, който проектира върху мъжете.
• Да открие в себе си женствеността. На съвременната Електра и предстои да преразгледа своите взаимоотношения с майката, да признае, че с нея в много отношения са сходни, да се опита да види нейните позитивни черти и да възстанови връзката си с нея. За щастие, тези отношения не могат да се загубят безвъзвратно, понеже архетипът на позитивната майка съществува вътре в нашата психика.
• Да не се споделят с бащата подробности от интимния живот, тъй като той, породен от покровителствения си инстинкт, може да отклони ухажорите на своето момиченце и да преувеличава техните недостатъци.
• Да се избегне силно емоционалната страна и привързаност в отношенията и връзката с бащата. Трябва да сме наясно, че колкото и ролята на майката да е важна, тази на бащата изисква зрялост и мъдрост в отношенията с дъщерята. Бащата не трябва да поощрява твърде голямо обожание и възхвала на собствените си достойнства в очите на дъщеря си.